„ТУЧА”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОБЛАК
Ти, облак последен в разсеяна буря!
Самотен се носиш в небето лазурно,
унилата сянка довеждаш до мен
и сам огорчаваш щастливия ден.
Доскоро обхванал небето напълно,
бе властен и яростни мълнии бълва,
издаваше тайнствено гръм вездесъщ,
земята ни алчна поеше ти с дъжд.
Достатъчно, скрий се! Отлитай в ефира,
земята е свежа и бурята спира,
а вятър, ласкаещ листата в леса,
те пъди от светлите пак небеса.
Ударения
ОБЛАК
Ти, Облак послЕден в разсЕяна бУря!
СамОтен се нОсиш в небЕто лазУрно,
унИлата сЯнка довЕждаш до мЕн
и сАм огорчАваш штастлИвия дЕн.
ДоскОро обхвАнал небЕто напЪлно,
бе влАстен и Яростни мЪлнии бЪлва,
издАваше тАйнствено грЪм вездесЪшт,
земЯта ни Алчна поЕше ти с дЪжд.
ДостАтъчно, скрИй се! ОтлИтай в ефИра,
земЯта е свЕжа и бУрята спИра,
а вЯтър, ласкАешт листАта в лесА,
те пЪди от свЕтлите пАк небесА.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Пушкин
ТУЧА
Последняя туча рассеянной бури!
Одна ты несешься по ясной лазури,
Одна ты наводишь унылую тень,
Одна ты печалишь ликующий день.
Ты небо недавно кругом облегала,
И молния грозно тебя обвивала;
И ты издавала таинственный гром
И алчную землю поила дождем.
Довольно, сокройся! Пора миновалась,
Земля освежилась, и буря промчалась,
И ветер, лаская листочки древес,
Тебя с успокоенных гонит небес.
---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършил е Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с френския сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург. Погребан е в Святогорския манастир, днес Псковска област.
---------------
* (экспромт: Бри Ли Ант)
Как жаль, что мы разлучены
С тобой болгарское сородство.
Так много в наших душах сходства
Так друг для друга мы важны.
Но верю я – ВОСТОК – зарница!
Опять-мечтою обуян
Идет Иван, идет-Стоян
Их путь за облака стремится...